
Напрегнатите избори за Молдов поставят прожектор на проруския регион на Гагаузия
Неотдавнашният референдум за ЕС и президентските избори в Молдова привлякоха вниманието към Гагаузия, полуавтономен регион в южна Молдова, където съпротивата срещу интеграцията в Европейския съюз и преизбирането на президента Мая Санду беше най-силната в страната.
Референдумът на страната на 20 октомври за членство в ЕС беше приет с малка разлика от 0,35%. В Гагаузия, предимно рускоезичен регион с етнически тюрки, само 5,16% от гласоподавателите подкрепиха интеграцията в ЕС.
Регионът също така силно предпочиташе руския опонент на Санду, Александър Стояногло от Партията на социалистите, който получи 97% от гласовете на Гагаузия на втория тур на президентските избори на 3 ноември. Стояногло, бивш прокурор с връзки в Русия, беше определен от Санду като „човек на Москва“.
Ирина Влах, която беше башкан (губернатор) на Гагаузия от 2015-2023 г., беше централна фигура в оформянето на скорошната траектория на региона.
„Моят екип и аз успяхме да трансформираме региона“, каза Влах пред The Moscow Times. „Създадохме възможности за младите хора, изградихме инфраструктура и дадохме напредък в икономическото развитие на региона. Гордея се с това, което постигнахме.”
След включването си в Молдовската ССР, Гагаузия претърпя значителна русификация, която циментира нейните културни и езикови връзки с Русия. След независимостта на Молдова през 1991 г. регионът поиска автономия, която беше предоставена през 1994 г.
Оттогава местните лидери често влизат в конфликт с федералните власти относно културната политика, икономическото развитие и външната политика на Молдова.
По време на мандата си Вла си партнира с международни организации като ПРООН по инициативи като финансирания от ЕС проект за подкрепа на земеделието и развитието на селските райони, както и напреднали кампании за справяне с домашното насилие, което прави Гагаузия лидер в усилията за превенция.
Нейният мандат бе белязан и от задълбочаване на връзките с Русия, включително улесняване на достъпа на гагаузки селскостопански продукти до руските пазари и подписване на споразумения за сътрудничество с девет руски региона.
Двойственият подход на Влах да работи с Изтока и Запада подчертава балансиращия акт на нейното лидерство.
„Никога не съм избирала да работя със Запада срещу Изтока или обратното“, каза тя в интервю за молдовския подкаст Bandstage през 2024 г. „Винаги съм изпълнявала проекти и с двамата.“
Влах е критичен към сегашното проевропейско ръководство на страната, като тази година каза пред руската държавна информационна агенция РИА Новости, че „Санду погрешно вярва, че ако имате добри отношения със Запада, трябва непременно да имате лоши отношения с Русия“.
Все пак тя подкрепи кандидатурата на Молдова за ЕС през 2022 г., като каза, че „народът на Гагаузия приветства статута на Молдова като кандидат за членство в ЕС“.
Резултатите от неотдавнашния референдум обаче подчертават нарастващото разделение между населението на Гагаузия и европейските стремежи на Молдова.
Малко след президентските избори през ноември Влах обяви новата си политическа партия „Сърцето на Молдова“. Тя каза пред The Moscow Times за правото на гагаузците на „отговорни политици, които вземат решения в интерес на народа“.
Сегашната башканка на Гагаузия, Евгения Гутул, е свързана с проруската партия Șor, чийто дестабилизиращи кампании на лидера в изгнание Илон Шор в Молдова са били финансирани от руския олигарх Роман Абрамович.
Изборите на Гутул през юни 2023 г. остават невалидни от Централната избирателна комисия на Молдова поради предполагаеми нарушения на финансирането на кампанията и чужда намеса. Освен това й беше забранено да участва в заседанията на кабинета и беше обект на скорошни санкции на САЩ.
Докато диаспората се обедини зад Санду, за да осигури нейната победа през ноември – с 82,82% от 327 851 гласа на диаспората, които я подкрепят – тя загуби вътрешното гласуване с 48,69%. Съобщенията за руска намеса, включително предполагаемо подкупване на избиратели, се разследват.
Гагаузкият активист Андрей Шевел, на 28, е категоричен за недостатъчното представителство на Гагаузия в процеса на вземане на решения в правителството.
„Няма нито един представител от Гагаузия в управляващата партия или парламента, което според мен е проблем“, каза той пред The Moscow Times.
Шевел също така посочи борбите на региона с езиковите бариери, отбелязвайки, че само 12% от гагаузците говорят румънски умело.
„Липсата ни на владеене на румънски език възпрепятства способността ни да работим в Кишинев и в държавните структури“, каза той.
Езиковият въпрос е емблематичен за по-широките културни предизвикателства в Гагаузия. Руският остава доминиращият език в региона и някои жители се чувстват изключени от националния живот поради нарастващото приоритизиране на румънския в Молдова като държавен език.
Шевел критикува носталгията на региона по Съветския съюз. Семейството му страда по време на съветския глад от 1946-47 г., както и много други в Гагаузия. Смята се, че 20-30% от населението на Гагаузия е загинало по време на глада.
„Хората пренебрегват реалността от онези времена“, каза той.
Икономическите предизвикателства са накарали 20-25% от гагаузите да търсят работа в чужбина. Люба, 29-годишна гагаузка от Комрат, изрази загриженост за бъдещето на своята общност.
„Като цяло гагаузката култура избледнява“, каза Люба, която учи румънски, за да се адаптира към езиковата реалност на Молдова и гласува против членството в ЕС на референдума.
„Присъединяването към ЕС може да задълбочи разделението между проевропейските и проруските сили в страната“, каза тя пред The Moscow Times.
Някои молдовци се опасяват, че членството в ЕС може да доведе до присъединяване към НАТО, ход, който би се сблъскал с конституционния неутралитет на Молдова.
„Хората твърдят, че подкрепят неутралитета, като същевременно подкрепят сътрудничеството с Русия“, каза Шевел. „Това противоречи на принципа на неутралитет, особено когато има руски войски, разположени в Молдова.
Днес 1500 руски войници остават в Приднестровието, сепаратистки регион на украинската граница, който е оспорван след разпадането на СССР.
Въпреки тези предизвикателства Шевел остава оптимист за бъдещето на региона, подкрепяйки каузата на Гагаузия в политическия пейзаж на Молдова.
„Виждам, че те не разбират напълно или не обръщат внимание на местния начин на мислене, нуждите и регионалната програма тук“, каза той за сегашното правителство. „Целта ми е да представлявам Гагаузия в парламента.