„Няма причина за илюзии“: Руснаци се надяват, но скептично настроени към мирните преговори на Украйна

Когато президентите Владимир Путин и Доналд Тръмп се съгласиха да влязат в мирни преговори, насочени към прекратяване на пълномащабното нахлуване в Русия в Украйна, руските служители и държавната пропаганда тръбиха това, което тя нарече победа за Москва.

Но сред обикновените руснаци реакциите бяха много по -смесени, с надежди за прекратяване на кръвопролитията, но се съмняват дали разговорите ще доведат до траен мир или ще подобрят живота у дома.

Въпросът дали руснаците подкрепят или се противопоставят на войната в Украйна, е обект на интензивен дебат от началото на нашествието през 2022 г., като общественото мнение се измества на фона на пропагандата на Кремъл, нарастващата смърт и умора от войната.

“Няма причина за илюзии, но е по -добре от нищо”, каза един Мусковит на 60 -те си години, когато от Московско време е попитан какво мисли за възможни преговори за прекратяване на огъня.

Той, както и други, интервюирани за тази история, говори при условие за анонимност от съображения за безопасност.

Това изглежда беше преобладаващото настроение сред много хора, които гледат събитията от изминалата седмица от вътрешността на Русия.

Въпреки че войната е избледняла на заден план за повечето руснаци – с изключение на тези в граничните региони, засегнати от битки или тези с роднини, изготвени на фронта – общественото мнение показва, че руснаците искат да започнат мирните преговори, като същевременно изразяват притеснения относно това, което страната ще бъде изглежда, че след постигането на мирното споразумение.

Рекордните 61% от руснаците казват, че мирните преговори трябва да започнат незабавно, според проучване, публикувано този месец от Центъра на Левада, последния основен независим анкер на Русия.

„Хората се надяват [за мир], но изглежда, че [надеждите] не могат да бъдат реализирани“, казва Карина, жителка на Воронеж – град, разположен на около 200 километра от границата и редовно нападнат от украински дронове.

„Дори и да се проведат преговори, това не означава, че няма да се налага да се справяме с последствията от войната“, каза тя, като се позовава на намаленото положение на Кремъл на глобалната сцена, както и вътрешните предизвикателства като социална стагнация и икономически затруднения.

Малко се знае за това, което Москва и Вашингтон планират да внесат в масата за преговори или в какъв формат ще се проведат разговорите.

Кремъл каза в петък, че все още няма споразумение относно времето или местоположението за среща лице в лице между Путин и Тръмп.

Руските държавни медии и прокрамълните блогъри отпразнуваха новините за мирните преговори, представяйки го като победа за Кремъл, след като предишната администрация на САЩ се опита да превърне Путин в международен пария. Но обикновените хора, които разговаряха с Московския Таймс, изразиха повече загриженост за бъдещето на страната.

„Разбира се, следя докладите за възможните преговори, които според мен продължават зад затворени врати от известно време“, казва 47 -годишната Наталия, жител на района на Белгород, който граничи с Украйна.

„Но вярвам, че без сериозни гаранции за сигурност за Украйна, мирът едва ли ще бъде дълготраен“, каза тя.

Досега Москва е уклончив в отговор на въпроса дали Киев ще бъде пряко замесен в преговорите, заявявайки, че ще има „двустранна руско-американска песен“ и песен „свързана с участието на Украйна“.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев е готов да работи по мирния процес, но настоява по време на конференцията за сигурност на Мюнхен, че не трябва да се вземат решения без Киев и Европа. В неделя той каза, че няма да приеме никакъв мирен план, който е изхвърлен без участието на Украйна.

Едно от най-големите предизвикателства-както за Москва, така и за Киев-вероятно ще бъде въпросът за окупираните от Русия украински територии, както и частта от Руския регион Курск, която е била заловена от Украйна.

Москва, която заема около 20% от украинската територия и чиято конституция забранява, предавайки земи, които счита за свои, вече отхвърля идеята за размяна на районите – добавяйки обаче, че „бихме предложили да не изпреварваме“ преговорите.

Наред с териториалния въпрос, някои хора в Русия също изразяват опасения относно връщането на военнослужещи от фронтовата линия, което може да доведе до възникване на насилие, ако бившите войници не бъдат реинтегрирани правилно в обществото.

„Би било добре, ако войната приключи или дори ако [конфликтът] е просто замразен“, казва Алтинай, жител на Руската република Башкотостан.

„Но когато всички те [войници] се завръщат, мисля, че престъпността ще се увеличи, както и броя на изнасилванията и убийствата. За съжаление трябва да признаем, че всеки край на тази война ще бъде ужасен “, каза Алтинай.

Кремъл каза, че Путин и Тръмп не са обсъждали възможността за повдигане на санкции по време на първото си рекламирано обаждане, след като Тръмп се завърна в Белия дом. За много руснаци финансовите затруднения се превърнаха в едно от най -непосредствените ефекти на войната.

„Единственото, което се обсъжда сега, е дали тази среща [между Путин и Тръмп] ще повлияе на рубския валутен курс-всички го гледат през обектива как преговорите ще повлияят на техните финанси и заплати“, каза един мениджър на средно ниво на нивото на средно ниво от организация от публичния сектор в Москва.

„Аз лично смятам, че резултатът няма да бъде нищо – той ще бъде обсъждан политически дълго време, но резултатът ще бъде нула“, каза тя пред Moscow Times.

Старши руски и американски служители ще се срещнат в Саудитска Арабия във вторник, за да проправят пътя за мирните преговори.

Все пак подготовката за преговори може да отнеме седмици или месеци. Междувременно на фронтовата линия руските сили продължават да напредват в някои райони на регионите Харкив и Донецк.

Някои хора, пряко засегнати от войната, казаха на московските времена, че не са имали очаквания за преговорите.

Карина, която се премести във Воронеж, когато военният конфликт започна през 2014 г. в родния си Лухански, сега анексиран от Москва, заяви, че „дори ако се постигне мирно споразумение, нямам надежда за дългосрочен план“.

„През тези години хората на двете страни са били твърде подложени на един друг, тъй като няма актове на саботаж или възобновяване на конфликти“, каза тя.

Кирил Пономарев допринесе за отчитането.